ИНТЕРВЮ СЪС СЕЛСКИ КМЕТ ЗА ПТИЧИЯ ГРИП И ПРОЧИЕ

 

Как е, работим лим? Оппаааа, Телевизията!Здравейти на драгити зрители! Здрасти братчед! Дано ма гледаш по сателита у Америка! Нали ши гу давати по сателита! А така! Ей, кат` си спомня просту момче беше брат`чеда, бостани отглеждаши, ама кат` си е с късмет – сига у Бостън живей, отвъд Океана, пак аз тука тъй на останах със селската простотия да са занима`ам…                                                         Аааааа, да си говорим по темата – “Птичия грип”. Добре! Та как значи, наше село си направи превенцията срещу птичи грип. Напрайхми я перфектно. То пернато у нас не остана, слушайти, ши ви разпраям….Но първо да са представя! Казвам се Куртю Кралев - Кочана. Селски кмет на село Кучин дол. Няма обаче да ви обяснявам отде ми иде и прякора, щот` шъ загубим детската аудитория… Фамилията също няма да я нищя, що ши са заинтересува Икономическата полиция.                                                                      Да знайти, ний селските кметове сми гуляма раб`та!.. То указа са днес, че едно село можи и без пител – те зарад птичия грип, де, ама без кмет не може! А и вече няма я Светата Троица - попа, даскала и кмета. Да вземем наше село. Даскал вече няма, то и деца не останаха. Имаме само пет –шест, ей тъй - за тамъзлък и демографска мозайка, инак пътуват на… на автобуса у съседното село да учат. То и ученето им толкоз… Поп също нямаме – един ни е на няколко села и прехожда от време на време, га трябва и га не трябва…                                                         Обаче кмет винаги сме имали – ей ма на!То при мене, да си призная, идва малко като по наследство: Прадядо ми е бил бирник, дядо ми кмет, баща ми партиен секретар у ТКЗС-то, а пък моя милост – пак кмет. Ко да прайш – Съдба!!!  Ама вий ко знайти?...
На тез дету викат, че от властта по-сладко няма, много-много дан` им вярвати! Хич, даже! Ей на – моя случай.
К`во да командвам?! Кво?                            Останахме 20 дядковци, 40 баби, 100 овце, 25 телета, две малачита и една бивулица… А, освен мене има още двама чувека на щат в кметството и 10 чиляка трайно безработни в активна трудова възраст. И едно магаре... Магарето не съм аз, аз съм кмета! Виж, Мара вдовицата, не я броя. Тя е бамбашка фешън, предимно за ширупотреба. Ама аз нали съм и фен, прощавам и прегрешенията с попа и й укривам приходите от нестопанска дейност срещу комисионна и други услуги веднъж седмично…          А пък иначе сме 1500 души по адресна регистрация. Те хората отдавна са в града, ама като са ситуирани тука по документация, на по-малкия си имот и плащат по-малко данъци. Е – някои вече нямат имот, ама, те комисионните за к`во са…                                                                           А как така става, че все мене за кмет избират?Ам чи то както ви казах, обичам да помагам на хората. Пък и като настaнат избори, Тя Партията, знай как да си мобилизира електората. Дупе знай 2 и 200 – я тояги, я кибапчета… Пък и повината село ми е рода, лично на мене, а пък другата половина - на жината джинс! Дет` са вика – консенсус отвсякъде.                                                             То верно, предния мандат бяхме се понамразили нещо с жената, ама Партията не ни дади да са разведем! “Сакън!” викат от областното ръководство, че и депутатите от парламентарната група додаха да ни сдубряват, “Сакън!” викат, “Не са развеждайте, че инак отма сме разеденили гласовете и сме дали шанс на опозицията!” “Туй е власт! - викат, “Не е шега работа!”. Времената били трудни и нямало място за сантимент и прочее…                                                                  То един сантимент, то една власт. . .Разбирам да съм зам.-министър, областен управител или айде, барем шеф на Топлофикация, път то – кмет на Кучин дол. Знайте ли що ний селото “Кучин дол”? Щото сме на кучето у анатомията – затуй ни викат селото Кучин дол.                                        А, да са върна на темата за птичия грип… Добре. За птичия грип значи, преждевременно ни скупоса туризама. Ний развиваме туризма, от него са и прехранваме. Туй културен туризъм, туй екотуризъм, туй ловен туризъм, че и секстуризъм.
Аха, не са блещи момче, правилно чу - секстуризма. Той на подреди тъй… То верно бабите ни стари, не става дума за бабите, пък и Мара вдовицата няма нищо общо с дестинацията. Те момчетата с вратлетата сами си ги водят мометата. Ний саму им даваме одаи под наем далеч от хорските очи в града. И бизнесът потръгна.
Потръгна, ама вечер аху-иху, пък на сутринта туй юрдечки, патки – давят са, въздух не могат да си поемат и умират, кокошките и те. Бре! Цяло село са изуми – Баф мааму, Господ ни наказва! Пък тя, каква била работата…                                       Цяла нощ скръц-скръц пружините и всичкуто презерватив през прозореца на двора. А пък то патката, нали й просто животно – отиди, помириши гу, лапни гу и вземи чи умре. Ей тъй, още преди да чуйм за птичия грип, ни умряха патките.

Отива някъде 5-6 минути при рецитация