Дъждът ще накара да спре
И слънцето в своя ход да почака!
Ножът в кокъла вече опря, 
Но не жали, а плаши с оставка...

Чутовен е, Триждивелик!
Оста Световна, даже Вселенска,
Но чуе ли народния вик,
Че кой ли път я оплеска?!...

Не бяха то някакви бири
И още кафета с шербет...
Сега пьк ще бъхтим баира
С новия заем проклет!...

Но Съдба е, нали си е свой,
Като него друг - ни един!
На материала лош седнал отгоре
Алфа-Омега, Безкрайно начало!
                        АМИН!