НЕБЕСА
И
ПОДНЕБИЯ
/ Книга 3 /
ЗЛИ НЕБЕСА
Зли небеса..
Бродят облаци с неведома отрова..
Смрад, навсякъде Тъма;
от Светлина без Лъч и Спомен.
Слънцето, от Гняв прокиснало,
не бърза да изгрее,
а далеч под Него
Нечист извира всеки Извор.
Повяхват дървеса,
а птици и души
се реят Безприютни,
оставени на Страшен Избор..
+
х х х
Поглежда камъкът трептящото небе,
какъв ли неговият блясък бе,
кога сияеше във звездния керван
и от коя ли сила бе призван
да изгуби своята сияйност..?!
Вмешателство на кой ли Хаос
разтърси слетите в едно Селения,
Чии ли замисли и намерения
видяха го във наниза излишен
и низвергнаха го да въздиша..?
Но въпросите са тъй нахалост,
а на светлини небето денем пусто
и останала с едничко чувство,
оцелялата му същност моли се
дано нощта да е без облаци..
+
х х х
В пространства на измамни измерения
помръкнаха край мен безброй химери,
душата ми през толкова селения
дома си не може да намери.
На колебливи в пътя си планети,
хармониите глухо се догонват;
искрици блясват в дланите студени
- нима от мене се отронват..?!
А може би над мене е останал
безутешен, печалният ми ангел,
опитал се докрай, напразно,
да върне светлия ми блясък..?
Сълзите, смръзнали кристали,
превръщат се на шепа пясък !
На таз поличба светла
трептенията зли нима не сеща ?!
- Кометата на моя свършек
зове за идната ни среща..
+
Безутешен съм слънчев пророк,
лишен от всяко учение,
а моите думи почудни
пребъдват в нямо Забвение.
В Безумие сторих оброк
на коя ли от тъмните страсти;
Да бродя през думи безблудни
или пленник на чувствена сладост ?!
Душата ми сега е тълпата,
на която пътя не соча,
че Бог е далече от мене
и няма в словата ми помощ..
Безутешен съм слънчев пророк
- Светлината моят порок е,
че я крия в себе си аз,
а да се избавя - не мога !
+
х х х
Сега не съм. Сега съм Сън,
Съня си чуден отсънувал,
Болник Нездрав,
Щастлив, когато е сънувал.
Сега не съм. Сега съм Сън,
Съня си чуден отсънувал,
Кошмар от себе си уплашен,
Комуто утрото е страшно..
+
х х х
На Слънцето очите Кой извади
и по облаците кървавите вади
размиват се на тъмен небосклон.
Проглася птица мрачината,
а аз потръпвам в тишината
останал без подслон..
+
х х х
Мракът мрак във мене бори
и среща се тъма с тъма,
Светлика в мене е затворен
с седем обръча тъга.
Във несетната Безбрежност
някъде Пожар лумти,
незрим и толкова далечен,
но липсата му тъй боли..
+
х х х
С помисъл към Татъка Неведом,
бродещ в себе си без дом,
одеждите на херувим захвърлил,
превърнах се съвсем на гном.
Семето на Зло посявам
с Лудост досега Нечута
- себе си не ще спасявам,
изгубил Вярата във чудо..
.. Но и в Злоба никого си нямам,
Самотата сетил във Добро
и в Пустошта на Моята Развала
Призрак е Пороят из ведро...
+
х х х
Душата ми да ще да лее звуци,
да замълчи било би по-добре;
като колело излязло от каруца
отеква глухо в звездното небе.
Тъй блъска се о камъни и тръне,
нанякъде захвърлена върви
- от ехото й въздуха ще се продъни
ако Мъка волно разтръби...
+
х х х
През Лъст и Страх
Греха познах
и Ужаса прозрях,
далеч от всякакво Добро,
че скверен ще е всеки плод
от моето ребро..
На път без път
сега, отвъд,
ще бъде Пустота
и безприютна ще се лута
Нетешимата Душа...
+
МЪГЛА
Мъгла...
Навън мъгла е само -
безбрежна бяла пустош,
идеща на облаци безплътни.
Отпред дърво стои
с разперен скелет,
бездушно
и към всичко безразлично.
Дърво,
което крие в себе си Покоя,
но няма със какво да изплета въже,
с което да обеся
събирана години мъка.
В краката ми са само
поронени листа,
изцеждащи сълзите си
под мойте стъпки глухи
+
ЗА НИКЪДЕ
Дали да чакам утрото,
че то не знам
с какво ще ме зарадва ?
Дали ще има утро
- тъй скръбен беше
вчерашният залез ?
Зарите кървави си бе покрил,
като сълзи, които го е срам да видят.
И кой бе по-самотният от нас
не знаещ за какво
и де да иде..?
+
х х х
Ще оставя скоро този свят;
калта му, небесата...
... А споменът за мене ще пропадне
- случаен полъх в тиха нощ,
едва повял и сетне сглъхнал.
Не ще се върна Никому в съня
и защо ли да възкръсвам..?
+
х х х
Смъртта
като озлочестена странница
стои пред моя праг за прислон
и аз, не знам защо, не й отварям...
И не че страх изпитвам
пред пагубната й утроба,
в която някой ден
ще трябва да проникна неотменно
- тъга ми е, че си отивам сам..!
А инак; толкова е лесно
- ще й подам ръка
и после дълго ще се любим,
дорде от мен изчезне всяка памет
и в Отвъдното не се пробудя,
съвсем от спомените празен...
+
х х х
През води огньовете не секват,
провират се без дим и пара,
във мене нищо не отеква
- пространства мигом преминавам..!
И питам се дали сънувам
или дошло е новото начало;
билото със стихиите отплува
и толкоз чисто е и бяло !..
+
С
ДЕМОНСКАТА
СВИТА
/ Книга 4 /
ОТЛЪЧЕНОСТ
Пусто е в моята душа,
толкова във ней е пусто,
че дори сърцето ми язвено
едвам долавя ехо
от неравният ми пукот,
а в дълбините най-потайни,
даже лишей на надежда няма...
В Пустош е моята душа ,
но де да бях отшелник,
Просветлението търсещ -
низвергнат ангел -
бродя по света,
прокуден в Изгнание всевечно...
+
х х х
Ела при мен, Безплътно същество,
седни на прокълната ми маса !
Отпивайки от Тъжната си чаша,
ще послушам мъката си да разкажеш
и ако нямаш сълзи да пророниш
от моите за теб ще дам.
Ако ли пък Чудото настане,
в горчивото си питие
ще смеся сълзите на двама,
омаян от надеждата пияна
да осъмна в Ново Битие...
+
х х х
Несретни Демон,
в Духа беснеещ ти съзирам
обидено добро...
Ела и ще ти дам ребро
от душата си нездрава
да претеглиш
в своята нерадост
от доброто болка
и от злото радост !
И ако не стига
- зъби впий
в сърцето ми скървено,
за да сетиш от отрова
как много е язвено..!
+
х х х
Роят се Демони, прииждат,
слаб съм - Избавление не виждам...
Но в мене те какво намират,
което тъй да ги възспира ?!
Знам, че са им зли очите
и са вещи на магии тайни,
но не могат никак като мене
Обичта да сторят Мъка трайна...
+
х х х
Почакай, Демон Зъл,
във Теб да се вселя
и сетя Нечовешка Злоба,
че бил ли е щастлив,
излязъл от утроба !?...
... Но и с Теб ли
ще се лутам до полуда
Доброто след като
прокудя...
+
х х х
Демони Зли,
още толкоз Невръстни,
Кому ли се врекохте
в тъмния пръстен,
алчни за грозната слава ?!
За Вашата свита
не ставам -
- на Душата ми Блудна
в осквернените скути,
Доброто заспало,
дреме сърдито !
Демони Зли,
Ангели Мои Злокобни,
идете си с миром сега
и нека благо Ви помня !..
+
